2. Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3. Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4. Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5. Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6. Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,
7. Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?
8. Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9. Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10. Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.