11. Костите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12. Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,
13. Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14. Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му.
15. Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16. Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17. Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.