21. Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22. Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23. О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24. Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25. Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26. И, като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:
27. Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28. Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него!
29. Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.