14. Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15. Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16. Викам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.
17. Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,
18. И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19. Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20. Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.
21. Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22. Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23. О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24. Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25. Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26. И, като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:
27. Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28. Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него!
29. Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.