1. Тогава Иов в отговор рече:
2. До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3. Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4. Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5. Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6. Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7. Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8. Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9. Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10. Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11. Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12. Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13. Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14. Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15. Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16. Викам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.