15. Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,
16. Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17. Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18. О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място <за почивка>.
19. Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.
20. Моите приятели ми се присмиват; <Но> окото ми рони сълзи към Бога,
21. Дано Той <сам> защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!
22. Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.