5. Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6. Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7. Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8. Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9. Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10. Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?
11. Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12. Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13. О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и <тогава> да би ме спомнил!
14. Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.