18. Наистина, <както> и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19. <Както> водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; <Така> Ти погубваш надеждата на човека.
20. Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21. Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22. <Знае> само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.