13. О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и <тогава> да би ме спомнил!
14. Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15. Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16. А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17. Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18. Наистина, <както> и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19. <Както> водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; <Така> Ти погубваш надеждата на човека.
20. Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21. Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22. <Знае> само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.