10. Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?
11. Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12. Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13. О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и <тогава> да би ме спомнил!
14. Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15. Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16. А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17. Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18. Наистина, <както> и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19. <Както> водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; <Така> Ти погубваш надеждата на човека.