1. Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2. Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3. И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4. Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5. Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6. Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7. Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8. Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9. Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.