8. Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9. Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10. Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11. С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12. Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13. Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14. Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.
15. Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16. Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17. Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18. Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? <Иначе>, бих издъхнал без да ме е виждало око;