1. Душата ми се отегчи от живота ми; <За това> ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2. Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3. Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4. Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5. Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6. Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7. При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да <ме> избави от ръката Ти?
8. Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9. Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10. Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11. С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12. Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13. Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;