Старият Завет

Новият Завет

Второзаконие 4:29-36 Ревизиран (BG1940)

29. Но ако от там потърсите Господа твоя Бог, всеки <от вас> ще го намери, ако го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.

30. Когато се намериш в скръб, и всичко това те постигне, ако най-после {Еврейски: в последните дни.} се обърнеш към Господа твоя Бог и послушаш гласа Му,

31. то, понеже Господ твоят Бог е Бог милостив, Той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.

32. Защото попитай сега за миналите времена, които бяха преди тебе, от деня когато Бог създаде човека на земята, и <попитай> от единия край на небето до другия: ставало ли е такова нещо, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него?

33. Люде чули ли са някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да останат живи?

34. Или предприел ли е Бог да дойде и вземе за себе си народ изсред <друг> народ, чрез изпитни, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца, и чрез големи ужаси, според всичко, което Господ вашият Бог е сторил за вас в Египет пред очите ви?

35. На тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Иеова, Той е Бог, и няма друг освен Него.

36. За да те научи, Той те направи да чуеш гласа Му от небето, и показа ти на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня.

Прочетете пълната глава Второзаконие 4