26. Рекох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,
27. Ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.
28. Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум.
29. О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!
30. Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако Канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!
31. Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят <за това>.
32. Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;
33. Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.
34. Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?
35. На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.
36. Защото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен {Т.е., малолетен или пълнолетен.}.
37. И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,
38. Които ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Те нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.
39. Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.