Старият Завет

Новият Завет

Второзаконие 32:26-34 Ревизиран (BG1940)

26. Рекох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,

27. Ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.

28. Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум.

29. О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!

30. Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако Канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!

31. Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят <за това>.

32. Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;

33. Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.

34. Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

Прочетете пълната глава Второзаконие 32