1. Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.
2. Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.
3. Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.
4. Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.
5. Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.
6. Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.
7. Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.
8. Когато Всевишният даваше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.
9. Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е <падащото> Му <Се> с жребие наследство.
10. Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.
11. Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,
12. <Така> Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.