17. И в оня ден гневът Ми ще пламне против тях, и Аз ще ги оставя и ще скрия лицето Си от тях; и ще бъдат разграбвани, и много злини и скърби ще ги постигнат; та ще кажат в оня ден; Не постигнаха ли ни тия злини понеже нашият Бог не е всред нас?
18. И в оня ден Аз непременно ще скрия <от тях> лицето Си поради всичките злини, които ще са сторили, като се обърнат към чужди богове.
19. И сега, напишете си тая песен и научете израилтяните на нея; турете я в устата им, тъй щото тая песен да Ми бъде за свидетелство против израилтяните.
20. Защото, като ги въведа в земята, за която съм се клел на бащите им, <земя> гдето текат мляко и мед, и те ядат и се наситят и затлъстеят, тогава ще се обърнат към чужди богове и ще им служат, а Мене ще отхвърлят с презрение и ще нарушават завета Ми.
21. И като ги постигнат много злини и скърби, тая песен ще говори против тях като свидетел защото няма да се забрави от устата на потомството им; понеже Аз зная мислите, които те размишляват още сега, преди да съм се клел.
22. И тъй, Моисей написа тая песен в същия ден, и научи израилтяните на нея.
23. А <Господ> заръча на Исуса Навиевия син, казвайки: Бъди силен и дързостен, защото ти ще въведеш израилтяните в земята, за която съм им се клел; и Аз ще бъда с тебе.
24. А когато Моисей написа на книга думите на тоя закон дори до край,
25. тогава Моисей заповяда на левитите, които носеха ковчега <за плочите> на Господния завет, като каза:
26. Вземете тая книга на закона и турете я край ковчега <за плочите> на завета на Господа вашия Бог; и там ще бъде за свидетелство против тебе.
27. Защото аз знам непокорството ти и коравината на врата ти. Ето, догде съм още жив между вас днес, вие сте били непокорни Господу; а колко повече <ще бъдете> след като умра!