Старият Завет

Новият Завет

Второзаконие 29:23-29 Ревизиран (BG1940)

23. Цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адама и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.

24. Всичките, народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на тоя голям гняв?

25. Тогава ще <им> думат: Защото оставиха завета на Господа Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя,

26. и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал, -

27. за това пламна яростта на Господа против тая земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тая книга.

28. И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодувание, и ги хвърли в друга земя където са днес.

29. Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.

Прочетете пълната глава Второзаконие 29