17. Господ ми говори, казвайки:
18. Днес ти ще преминеш Ар, моавската граница;
19. и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.
20. (Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричат замзумими;
21. люде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им;
22. <за тях направи>, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, <гдето са и> до днес;
23. и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.)
24. Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него.
25. Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху <всичките> племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе.
26. И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:
27. Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво.
28. С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само с нозете си да замина,
29. (както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава.
30. Обаче есевонският цар Сион не склони да заминем през <земята> му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както <е и до> днес.
31. А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш.
32. Тогава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.