1. Тогава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир.
2. После Господ ми говори казвайки:
3. Доволно сте обикаляли тая поляна; върнете се към север.
4. И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре;
5. да се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение.
6. С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете;
7. защото Господ твоят Бог те е благословил във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.
8. Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня.
9. Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.
10. (А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите.
11. И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричат емими.
12. Също и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.)
13. Станете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.
14. Времето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ.
15. Още Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха.
16. А като се довършиха и измряха всичките воюващи мъже изсред людете,