Старият Завет

Новият Завет

Второзаконие 14:22-29 Ревизиран (BG1940)

22. Непременно да даваш десетък от всичките си произведения, които си посеял, които нивата ти произвежда всяка година.

23. И десетъкът от житото си, от виното си и от маслото си, и първородните от говедата си и от овците си да ядеш пред Господа твоя Бог, на мястото, което избере за да настани Името Си там; за да се научиш да се боиш всякога от Господа твоя Бог.

24. Но ако, когато те благослови Господ твоят Бог, пътят е много дълъг за тебе, щото да не можеш да ги занасяш, понеже е много далеч от тебе мястото, което избере Господ твоят Бог, за да настани Името Си там,

25. тогава да разменяш <десетъците си> с пари и да вържеш парите в ръката си, па да идеш на мястото, което избере Господ твоят Бог;

26. и да дадеш парите за какво да е нещо, което пожелае душата ти, за говеда или за овци, или за вино, или за спиртни пития, или за какво да е нещо, което би пожелала душата ти; и там, пред Господа, твоя Бог, да ядеш и да се развеселиш, ти, домът ти

27. и левитинът, който е отвътре портите ти; него да не пренебрегваш, защото той няма дял нито наследство с тебе.

28. В края на всяка трета година да изваждаш целия десетък от произведението си през оная година, и да го складираш отвътре <градските> си порти,

29. тъй щото левитинът, (защото той няма дял нито наследство с тебе), чужденецът, сирачето и вдовицата, които са отвътре портите ти, да дохождат, да ядат и да се насищат; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките дела на ръцете ти, които ще вършиш.

Прочетете пълната глава Второзаконие 14