13. Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.
14. И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добро е да го направим.
15. Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.
16. И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете праведно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.
17. В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.
18. И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.
19. Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.
20. И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ нашият Бог.
21. Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.
22. Тогава вие всички дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.
23. Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.
24. И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.
25. И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.
26. Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.
27. Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.