41. И Авимелех остана в Арума; а Зевул изпъди Гаала и братята му, за да не живеят в Сихем.
42. А на утринта людете излязоха на полето; и това се извести на Авимелеха.
43. Тогава той взе людете <си> та ги раздели на три дружини, и постави засади на полето; и когато видя, че, ето, людете излизаха из града, стана против тях та ги порази.
44. И Авимелех и дружината, която беше с него, се спуснаха и застанаха във входа на градската порта, а двете дружини се хвърляха върху всичките, които бяха по полето та ги порази.
45. И Авимелех, като се биеше против града през целия ден, превзе града и изби людете, които бяха в него, разори града и посея го със сол.
46. А всичките мъже на сихемската кула, като чуха това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верита.
47. И извести се на Авимелеха, че всичките мъже от сихемската кула се били събрали.
48. Тогава Авимелех се качи на гората Салмон, той и всичките люде, които бяха с него; и Авимелех взе брадвата в ръка та отсече клон от едно дърво, дигна го, и като го тури на рамото си, каза на людете, които бяха с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите и вие като мене.
49. И така, всичките люде отсякоха, всеки клона си, и като отидоха подир Авимелеха натрупаха ги на укреплението, и, като бяха човеците вътре, запалиха укреплението, тъй щото и всичките мъже от сихемската кула умряха, около хиляда мъже и жени.
50. След това Авимелех отиде в Тевес та разположи стан против Тевес и го превзе.
51. Но всред града имаше яка кула, гдето прибягнаха всичките мъже и жени, и всичките градски жители, та се затвориха, и качиха се на покрива на кулата.
52. Но Авимелех, като стигна до кулата, би се против нея, и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.
53. Тогава една жена хвърли един горен воденичен камък на Авимелеховата глава та му строши черепа.
54. И той бърже извика към момъка, оръженосеца си, и му каза: Изтегли меча си та ме убий, за да не рекат за мене: Жена го уби. И момъкът му го прободе, та умря.