9. А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ въздигна избавител на израилтяните, който ги спаси, Готониила син на Кенеза, по-младият брат на Халева.
10. Дух Господен дойде върху него, и той съди Израиля. Излезе и на бой, и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаима; и ръката му преодоля против Хусанрисатаима.
11. Тогава земята имаше спокойствие четиридесет години. И Готониил Кенезовият син умря.
12. Пак израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ укрепи моавския цар Еглон против Израиля, по причина, че сториха зло пред Господа.
13. И той събра при себе си амонците и амаличаните и отиде та порази Израиля, и завладя Града на палмите.
14. И израилтяните бяха подчинени на моавския цар Еглон осемнадесет години.
15. А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ им въздигна избавител, Аода син на вениаминеца Гира, мъж левак. Чрез него израилтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон;
16. но Аод си направи меч остър и от двете страни, дълъг един лакът, и опаса го под горната си дреха на дясното си бедро.
17. Той, прочее, принесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек твърде тлъст.
18. И като свърши да принесе подаръка, и изпрати човеците, които носеха подаръка,
19. той се върна от пограничните камъни {Или: изваяните идоли.} които са при Галгал, и каза: Имам тайна дума за тебе, царю. А той <му> рече: Мълчи. И излязоха от него всичките, които стояха при него.
20. Тогава Аод дойде при него; и той седеше сам в лятната си горна стая. И рече Аод: Имам дума от Бога за тебе. Тогава той стана от стола си.
21. А Аод простря лявата си ръка и, като измъкна меча от дясното си бедро, заби го в корема му
22. толкоз, щото и дръжката влезе след желязото; и тлъстината до там стисна желязото, щото не можеше да изтръгне из корема му меча, който и излезе отзад.
23. Тогава Аод излезе през трема и затвори след себе си вратата на горната стая, и я заключи.
24. А когато излезе той, дойдоха слугите на <Еглона>, и, като видяха, че, ето, вратата на горната стая беше заключена, рекоха: Без съмнение по нуждата си е {Еврейски: Той си покрива нозете.} в лятната стая.
25. Но макар че чакаха догде ги хвана срам, ето, той не отваряше вратата на горната стая, затова, взеха ключа та отвориха, и, ето, господарят им лежеше мъртъв на земята.
26. А докато те се бавеха, Аод избяга; и премина пограничните камъни, та се отърва в Сеирота.