23. И Иосифовият дом прати да съгледат Ветил (а по-напред името на града беше Луз).
24. И съгледателите видяха един човек, който излизаше из града, и рекоха му: Покажи ни, молим, входа на града, и ще ти покажем милост.
25. И той им показа входа на града, и те поразиха града с острото на ножа, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.
26. И човекът отиде в Хетейската земя, гдето и съгради град и нарече го Луз, както е името му и до днес.
27. Манасия не изгони <жителите на> Ветсан и селата му, нито на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Ивлеам и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; но ханаанците настояваха да живеят в оная земя.
28. А Израил, когато стана силен наложи на ханаанците данък, без да ги изгони съвсем.
29. Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха в Гезер помежду им.
30. Завулон тоже не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; но ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.
31. Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;
32. но асирците обитаваха между ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.
33. Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, но живееше между ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и на Ветенат му плащаха данък.
34. И аморейците принудиха данците да се оттеглят в хълмистата страна, защото не ги оставиха да слизат в долината;
35. но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон, и в Саалвим. Но при все това, ръката на Иосифовия дом преодоля, така щото ония бяха обложени с данък.
36. А пределът на аморейците беше от нагорнището на Акравим, от скалата и нагоре.