36. <Че> потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,
37. Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села.)
38. Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си <му> се разгневил.
39. Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил+ си короната му до земята.
40. Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостите му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
41. Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.
42. Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.
43. Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.
44. Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.
45. Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.)
46. До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?
47. Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!
48. Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)
49. Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?
50. Помни, Господи, <как> са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си <укор от> толкова многочислени племена,