31. Ако престъпят {В стихове 31, 34 3 39 еврейският глагол е осквернявам.} повеленията Ми. И не опазят заповедите Ми, -
32. Тогава ще накажа {Еврейски: Посетя.} с тояга престъпленията им, И с бич беззаконията им;
33. Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.
34. Няма да наруша+ завета Си, Нито ще променя това, що е излязло из устните Ми.
35. <За> едно <нещо> се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,
36. <Че> потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,
37. Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села.)
38. Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си <му> се разгневил.
39. Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил+ си короната му до земята.
40. Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостите му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
41. Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.
42. Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.
43. Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.
44. Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.
45. Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.)
46. До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?
47. Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!