40. Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41. Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42. Не си спомнюваха <силата на> ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43. Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44. И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45. <Как> прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46. И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;
47. <Как> порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48. И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49. <Как> изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -
50. Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51. <Как> порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите <им> в шатрите на Хама,
52. А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,
53. И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето <ги> покри;
54. <Как> ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55. И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.