9. Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
10. Затова отбиват се при тях {Еврейски: Там.} людете му; И вода с пълна <чаша> се изпива от тях.
11. И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
12. Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
13. Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
14. Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
15. Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
16. И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
17. До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
18. Ти наистина си ги турил на плъзгави <места>, Тръшнал си ги на разорение.
19. Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
20. Както <се презира> съновидение, когато се събуди <някой, >Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21. Но <тогава> моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
22. До толкова бях избезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
23. Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24. Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш <в> слава.
25. Кого имам на небето <освен Тебе?> И на земята не желая <другиго> освен Тебе.