17. До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
18. Ти наистина си ги турил на плъзгави <места>, Тръшнал си ги на разорение.
19. Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
20. Както <се презира> съновидение, когато се събуди <някой, >Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21. Но <тогава> моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
22. До толкова бях избезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
23. Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24. Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш <в> слава.