1. (По слав. 67). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.
2. Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.
3. А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, Да! нека тържествуват твърде много.
4. Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм за Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.
5. Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в Своето обиталище.
6. Бог настанява в семейство усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.
7. Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села.)
8. Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при Божието присъствие, <Самата> оная Синайска планина <се разтресе >При присъствието на Бога, Израилевия Бог.
9. Боже Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепял.
10. Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.
11. Господ издава дума <за победа;> Известителките за нея са голямо множество.
12. Царе с войски бягат ли, бягат; А жените останали в къщи делят користите.
13. Щете ли да лежите всред кошарите, <Когато> крилата на гълъбицата са покрити със сребро, И перата й с жълто злато?