3. Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.
4. Блажен <човекът, когото> избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.
5. С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море, -
6. Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,
7. Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.
8. Така и тия, които живеят по краищата <на земята>, се боят от Твоите знамения. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:
9. Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Реката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил <земята:>
10. Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;
11. Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;
12. Пасбищата на пустинята капят <от изобилията си>, И хълмовете се опасват с радост;
13. Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.