6. Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.
7. Ето, те бълват <думи> с устата си; Мечове <има> в устните им, Понеже, <думат те>: Кой слуша?
8. Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.
9. О Сило моя, на Тебе ще се надея, Защото Бог ми е крепост.
10. Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя <повалянето> на ония, които ме причакват.
11. Да ги не убиеш, да не би да забравят <това> моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свали ги, Господи, защитниче наш.
12. <Поради> греха на устата си, <поради> думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.
13. Довърши <ги> с гняв, довърши <ги> да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова <И> до краищата на земята. (Села).
14. Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;
15. Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта< ненаситени>.
16. А аз ще пея за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ми станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.
17. О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото <Ти>, Боже, милостиви мой Бог, <Си> крепост моя.