5. Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
6. Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
7. Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха <яма> за душата ми.
8. Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
9. А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.
10. Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
11. Несправедливи свидетели въстават И питат ме за <неща>, за които аз не зная <нищо>
12. Въздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми.
13. А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;>
14. Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
15. Но когато накуцвах в <пътя си>, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха <ме> без да престават.
16. Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
17. Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми <душа.>} от <тия> лъвове.
18. Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
19. Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
20. Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
21. Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
22. Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,
23. Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.