12. Въздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми.
13. А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;>
14. Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
15. Но когато накуцвах в <пътя си>, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха <ме> без да престават.
16. Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
17. Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми <душа.>} от <тия> лъвове.
18. Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
19. Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
20. Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
21. Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
22. Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,