34. Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
35. Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благост ме е направила велик.
36. Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
37. Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
38. Стрих ги, та не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
39. Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
40. Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
41. Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
42. Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
43. Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, <когото> не познавах, слугува на мене,
44. Щом чуха за мене, те ме и послушаха; <Даже> чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
45. Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
46. Жив е Господ, и благословена <да бъде> Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
47. Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
48. Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
49. Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.