1. (По слав. 17). За първия певец. <Псалом> на Господния слуга {Псал. 36, надписа.} Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
2. Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула.
3. Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
4. Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
5. Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха.
6. В утеснението си призовах Господа. И към Бога мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
7. Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
8. Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
9. Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
10. Възседна на херувим и летя; Летя на ветрени крила.
11. Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
12. От святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.