3. Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
4. Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
5. Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
6. Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
7. Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
8. Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа,
9. Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,
10. Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
11. Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа.
12. Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
13. <Когато> житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, <И> овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;