101. От всеки лош път въздържах нозете си, За да пазя Твоето слово.
102. От Твоите съдби не се отклоних, Защото Ти си ме научил.
103. Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи! <Да! по-сладки> от мед в устата ми.
104. Чрез Твоите правила станах разумен; Затова мразя всеки лъжлив път.
105. Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми.
106. Заклех се, и го потвърдих, Че ще държа праведните Твои съдби.
107. Много съм наскърбен; Господи, съживи ме според словото Си.
108. Приеми моля ти се, Господи, доброволните приноси на устата ми, И научи ме на съдбите Си.