9. Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10. <Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11. Напояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си;
12. При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.
13. <Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята;
14. Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15. И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16. Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17. Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18. Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19. Той е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва.