19. Той е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва.
20. Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21. Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22. Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23. Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24. Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.
25. Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи <животни>, Животни малки и големи.
26. Там плуват корабите; <Там е и> чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.
27. Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28. Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага,
29. Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30. Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31. Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32. Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.