1. (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -
2. Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3. Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4. Който правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък;
5. Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6. Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.
7. От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.
8. Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9. Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10. <Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11. Напояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си;
12. При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.
13. <Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята;
14. Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,