1. (По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2. Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато <Те> призова, послушай ме незабавно.
3. Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4. Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5. Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6. Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.