11. (31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
12. (32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
13. (33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да <Го> издирваш?
14. (34)Ти си <го> видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да <ги> хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
15. (35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, <докато> не намериш <вече от него>.
16. (36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
17. (37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
18. (38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.