1. Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?
2. Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;
3. Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
4. Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
5. Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
6. Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си <да произнеса> правото.
7. Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.