18. Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
19. Защото мъжът <ми> не е у дома. Замина на дълъг път;
20. Взе кесия с пари в ръката си, <Чак> на пълнолуние ще се върне у дома.
21. С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
22. Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
23. Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
24. Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
25. Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
26. Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
27. Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.