4. Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
5. Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,
6. Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7. Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8. Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9. Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -
10. Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти <да отидат> в чужд дом;
11. А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12. И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13. И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!
14. Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15. Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.
16. Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17. Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.