2. За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3. Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;
4. Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
5. Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,
6. Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7. Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8. Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9. Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -
10. Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти <да отидат> в чужд дом;
11. А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12. И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,