12. И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13. И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!
14. Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15. Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.
16. Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17. Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.
18. Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19. <Тя да ти бъде като> любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.
20. Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?